В наши дни се счита, че Европа е свободна от полиомиелит. Благодарение на имунизацията с ваксината срещу полиомиелит, патогенът е унищожен.
28 ОКТОМВРИ Е СВЕТОВНИЯТ ДЕН ЗА БОРБА С ПОЛИОМИЕЛИТА
В наши дни се счита, че Европа е свободна от полиомиелит. Благодарение на имунизацията с ваксината срещу полиомиелит, патогенът е унищожен. Въпреки че Световната здравна организация (СЗО) работи със своите партньори за изкореняване на вируса в световен мащаб, все още има области като Пакистан и Афганистан, където полиомиелитът е част от ежедневието. Въоръжените конфликти в Сирия, Палестина, Африка, а също и в Украйна, напоследък отново и отново провалят борбата срещу болестта.
Световният ден на полиомиелита, се отбелязва от 1988 г. всяка година на 28 октомври и цели да насочи вниманието към заболяването, честването на успехите в борбата с него, но и да повиши осведомеността. Между другото, тази дата е рожден ден на проф. Джонас Едуард Солк, който разработва първата ваксина срещу полиомиелит през 50-те години на миналия век.
КАКВО Е ПОЛИОМИЕЛИТ?
Полиомиелитът е инфекциозно заболяване, причинено от полиовируси, което може да причини парализа. Полиомиелит се предава главно поради недостатъчна хигиена. Инкубационният период е между 3 и 35 дни. Малко след заразяването вирусите се размножават в червата. От там те могат да атакуват съседните лимфни възли. Тогава вирусът се разпространява през кръвния поток в цялото тяло и може да атакува централната нервна система. Резултатът е появата на неврологични дефицити. В около 90% от случаите обаче инфекцията е асимптоматична, т.е. няма признаци на заболяване.
В буквален превод от древногръцки наименованието „полиомиелит“ означава възпаление на сивото вещество. Първоначално заболелите са умирали или им се е налагало да живеят с нанесените физическите щети. Те включват преди всичко парализа на мускулите на крайниците, тъй като вирусът уврежда моторните неврони, т.е. онези нервни клетки, които са отговорни за контрола на движението. Респираторните мускули също могат да бъдат засегнати – преди изобретяването на изкуствената вентилацията чрез „железния бял дроб“, това е било смъртна присъда за пациентите.
Най-ранното описание на пациент с полиомиелит може да се намери на египетска каменна плоча, датираща от около 1400 г. пр. Хр. Учените виждат това като доказателство, че полиомиелит съществува от много дълго време. До 19-ти век обаче случаите са били индивидуално и регионално ограничени. Епидемиите и опустошителните огнища на чума или холера не са съществували в древността или в Средновековието. Това се променя с индустриализацията. Все повече хора се преместват в градовете, където съществуват фабриките. Поради бавно подобряващата се хигиена, автоимунизацията намалява и парадоксално отваря вратата на болестта.
Полиомиелитът е епидемичен в края на 19-ти и през първата половина на 20-ти век – епидемиите са се случвали най-често на вълни, на интервали от пет до шест години. Всяка година заболяването е засягало хиляди хора по света. В голямата епидемия на полиомиелит през 1952 г. повече от 9 500 души са се разболяли в Германия. Инфекцията е коствала живота повече от 770 човека, около 6 600 остават постоянно парализирани. Известни пациенти с полиомиелит са американският президент Франклин Д. Рузвелт, шведката Айна Уифалк и германският предприемач Маргарет Щайф, майката на плюшеното мече.
ПОЛИОМИЕЛИТЪТ Е ПОБЕДЕН, НО ПОСТ СИНДРОМА ОСТАВА
От средата на 50-те години ваксината срещу полиомиелит, разработена от Джонас Солк, е на разположение. С последователни мерки за ваксиниране, полиомиелитът е бил успешно потиснат през 60-те години на 20-ти век, така че през 80-те години СЗО предприема план за изкореняване на полиомиелита, както и на едрата шарка. Изпълнението на проекта улеснява развитието на ваксината: открита е проста ваксина срещу полиомиелит, която се приема през устата.
Болки в ставите, непоносимост към студ, постоянна умора, мускулна слабост и мускулна атрофия са симптомите на синдром, който може да се прояви десетилетия след като пациента в бил излекуван от полиомиелит.
Но въпреки че полиомиелитът е в упадък, все още има милиони засегнати по света, които се борят с последиците от инфекцията. Над 50 000 души в Германия страдат от полиомиелит. Освен това има около 80 000 души, в които синдромът на пост-полиомиелита (PPS) се е проявил. Експертите обясняват причината за това, както следва: По време на инфекцията с полиомиелит в детска възраст, незначителен брой нервни клетки са били унищожени. Останалите нервни клетки са в състояние да поемат задачите на унищожените и да компенсират, така че първоначално не се наблюдават ограничения. Въпреки това, нервните клетки са постоянно претоварени в хода на живота. Синдромът на пост-полиомиелит е практически прегаряне на останалите нервни клетки. Поради постоянното пренатоварване, те спират да работят и се проявяват симптомите на пост-полиомиелит.
Пост-полиомиелитният синдром понастоящем не е лечим. Но може да бъде облекчен значително чрез облекчаване на опорно-двигателния апарат. Това обаче изисква точна диагноза, при която се анализа на кръвта, измерват се и мускулната сила и нервната проводимост.
ИЗСЛЕДВАНЕТО СЪС СТВОЛОВИ КЛЕТКИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ПАРАЛИЗИРАНИ ХОРА, ДА СЕ ДВИЖАТ ОТНОВО
Експертите са оптимисти, че медицината на бъдещето предлага нови възможности за лечение. С помощта на, така наречените чудодейни клетки, могат да се регенерират засегнатите нервни клетки. Учените от цял света ни информират, че парализираните хора могат отново да ходят. Последните новини идват от Университета на Калифорния (САЩ) – изследователите искат да използват стволовите клетки за възстановяване на увреждането на нервите в гръбначния мозък. Изследователите са култивирали прогениторни клетки от стволови клетки в лаборатория. Лабораторните изследвания показват, че тези прогениторни клетки предават сигнали и стимулират кръвоснабдяването на нервите, както и самия растеж на нервите. Освен това те насърчават регенерацията на миелиновата обвивка около нервните влакна. Така, вероятно блгодарение на новият растеж, оцеляването и проводимостта на увредените нерви в гръбначния мозък могат да бъдат стимулирани положително. Сега процедурата се тества в САЩ.
За първия пациент третиран с прогениторни клетки, изследователите докладват за положителен резултат. След претърпяна автомобилна катастрофа, младият мъж е парализиран от врата надолу. Причините за парализата са в уврежданията на шийката и гръбначния мозък. Скоро след катастрофата, е извършена операция на пострадалия гръбначен стълб, в който се стабилизират прешлените. Изследователите инжектирали десет милиона прогениторни клетки в гръбначния канал. Две седмици след третирането със стволови клетки се появяват първи признаци на подобрение. Пациентът се възстановява и успява да контролира все по-добре ръцете си.
90 дни след лечението, младият пациент е постигнал удивителен прогрес благодарение на рехабилитационните мерки: може да използва ръцете си, за да почисти зъбите си, да използва компютър или да държи чаша. Тъй като рехабилитацията на младежа все още не е завършена, не може да се предвиди колко ще се подобри състоянието му в крайна сметка.
Твърде рано е за конкретни заключения. От такъв изолиран случай, ефективността на терапията със стволови клетки не може да бъде извлечена. Но изследването продължава и все повече пациенти ще се възползват от това лечение. Така че може да бъдете любопитни, когато се публикуват първите резултати за пълна група пациенти. Констатациите вероятно ще бъдат интересни не само за лекарите, но и за пациенти с пост-полиомиелит или невропатия.
ЗА БЪДЕЩЕТО: ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ ОТ ПРЕДИМСТВАТА НА СТВОЛОВИТЕ КЛЕТКИ С VITA 34
Експертите са убедени, че стволовите клетки ще играят важна роля в регенеративната медицина и тъканното инженерство в бъдеще. Особено подходящи за употреба са младите и жинеспособни стволови клетки от пъпната връв, защото те са необременени и много адаптивни. Ето защо, в продължение на много години Vita 34 води кампании, за да се гарантира, че всички новородени имат шанс да получат свои собствени стволови клетки чрез съхранение на кръв от пъпна връв. Предимството е очевидно: Криосъхранените стволови клетки остават в студения сън и са на разположение за цял живот за индивидуални терапевтични възможности. Те могат да помогнат на братя, сестри и родители. Според статистиката, шансовете за намиране на подходящ донор на стволови клетки в семейството са около 30%. Стволовите клетки от пъпната връв могат с право да се наричат чудодейни клетки.