14 ЮНИ Е СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ДАРЕНИЕТО НА КРЪВ
От 2004 г. насам се провежда Световният ден на донора на кръв. Има четири големи здравни организации с различни призиви,но с една цел, да се засили интереса към доброволното и безвъзмездно дарение на този ден: Световната здравна организация (СЗО), Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец (IFRK), Международната асоциация по трансфузионна медицина (ISBT) и Международната федерация на организациите за донорство на кръв (FIODS).
ОТКРИВАНЕТО НА КРЪВНИТЕ ГРУПИ AB0
Датата 14 юни не случайно е избрана за Световен ден на донора на кръв. На този ден Карл Ландщайнер „вижда светлината“. Постижението на живота на патолога и серолога с австрийски корени е откриването на кръвните групи АВО през 1901 г. През 1930 г. е награден с Нобелова награда за медицина заради откритието си. През 1940 г. той открива Резус фактора заедно с Александър Соломон Винер и Филип Левин. Научната работа на Ландщайнер спасява живота на много хора и до днес – тези, които се нуждаят от кръвопреливане, имат възможност да го получат благодарение на откриването на кръвните групи.
През 1900 г. Карл Ландщайнер осъзнал, че кръвта на двама души често реагира в контакт. Днес експертите наричат този процес хемаглутинация. Ако кръвните групи не съвпадат, еритроцитите, червените кръвни клетки, се сливат заедно чрез реакция антиген-антитяло. Тогава кръвта вече не може да изпълни най-важната си задача – обмена на кръвни газове. В една бележка под линия към публикацията си година по-късно, Ландщайнер първо постулира тезата си, че трябва да има три различни кръвни групи. През следващите години той е в състояние да докаже трите характеристики на кръвните групи А, В и 0. Четвъртата АВ кръвна група е открита от двама негови колеги, интернистите Алфред фон Декастело-Рехтсвер и Адриано Стърли.
Въз основа на тази работа през 1907 г., е извършено първото успешно преливане на кръв в болницата на планината Синай в Ню Йорк. Защото сега се знае защо при кръвопреливане кръвните клетки се унищожават при хора с различни кръвни групи, но не и при хора с една и съща кръвна група. През Първата световна война (1914 – 1918) безброй успешни кръвопреливания спасяват живота на много войници.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АВ0 КРЪВНО-ГРУПОВАТА СИСТЕМА?
Експертите разграничават 35 различни системи за кръвни групи. Най-известният и най-важен обаче е системата на кръвните групи AB0.
Хората с кръвна група А носят антигени от тип А върху червените си кръвни клетки. За кръвна група В това са антигени тип В. За кръвна група АВ присъстват и двата вида антигени. Само при кръвна група 0 няма антигени. Ако тялото влезе в контакт с друга кръвна група, автоматично се образуват антитела срещу липсващите антигени. Така кръвна група А образува антитела към B. За кръвна група В е вярно обратното: образува антитела срещу А. Хора с кръвна група 0 образуват антитела срещу А и В. Докато хората с кръвна група АВ не произвеждат антитела. От това следва, че хората с кръвна група 0 са подходящи като универсални донори, докато хората с кръвна група АВ са универсални реципиенти.
Системата AB0 се допълва от Резус фактора, който е наследствен доминант. Рядко се срещат хора с отрицателен резус фактор. В Централна Европа само 17 от 100 души са резус-отрицателни. Особено при жените може да има проблеми по време на бременност, когато резус-отрицателната майка очаква резус-позитивно дете. За да се избегнат усложнения, така наречената анти-D профилактика е неразделна част от профилактиката по време на бременност.
ДАРЕНИЕ НА КРЪВ В ГЕРМАНИЯ
Почти 7 мнл. дарения са направени през 2014 година в Германия, от тях около 4,5 милиона са дарения на цяла кръв и повече от 2,5 милиона са аферезни дарения. При аферезата от кръвта се филтрират само някои компоненти – например, само плазмата или само левкоцити (бели кръвни клетки) или тромбоцити. Има повече от пет милиона трансфузии на кръвни проби. Това включва и трансплантациите на стволови клетки, като възможността за приложение на предварително съхранените във Vita 34 проби от кръв от пъпна връв. Въпреки това, най-често се изискват червените кръвни телца, последвани от концентрати на кръвната плазма и тромбоцитите. Това означава, че в цяла Германия са необходими повече от 15 000 кръвни пробина ден.
Въпреки че в проучванията над 60% от германците твърдят, че биха искали да дарят кръв, всъщност цифрата е под 7%. През следващите няколко десетилетия съществува заплаха от липса на кръводарители, тъй като демографските промени водят до застаряване на населението. Така че, ще имаме нужда от все повече и повече кръводарявания, но броят на активните кръводарители ще намалява. Много дългосрочни кръводарители ще достигнат възрастовата граница, до която е разрешено даряването на кръв. Въпреки, че това е регламентирано по различен начин в отделните държави, например, Германия не приканва активно, дългогодишни дарители да кръводаряват след 69-ия си рожден ден (За България ограничението е 65 годишна възраст).
ЗАЩО ДАРЕНИЕТО НА КРЪВ Е ПОЛЕЗНО ЗА ДАРИТЕЛЯ?
Повечето хора не даряват кръв за пари. Мотивацията им е да се чувстват добре, правят го за другите и за себе си. Защото въпреки всички усилия кръвта все още не може да бъде произведена синтетично. Затова червеният „сок“ е незаменим и особено ценен.
А това, което мнозина не знаят: даряването на кръв допринася активно за подобряване на собственото здраве, тъй като кръвопускането стимулира образуването на нови кръвни клетки чрез стволови клетки. Последните проучвания показват също, че редовното кръводаряване понижава кръвното налягане и по този начин рискът от сърдечно-съдови заболявания намалява. Доказано е и че холестеролът намалява- ниското ниво на холестерол е добро за кръвоносните съдове.
Човешкото тяло лесно може да компенсира загубата на кръв в резултат на кръводаряване в рамките на няколко дни.
Зад положителния ефект учените подозират един прост механизъм. Дарението гарантира, че се формират свежи, червени кръвни клетки. Те са по-еластични и улесняват изпомпването на кръвта през тялото с по-малко налягане. Изследването също така показва, че кръвното налягане остава на постоянно ниско ниво, когато кръводаряването се повтаря на всеки три месеца. По този начин някои от участниците в проучването са успели да намалят дозата или да спрат изцяло необходимите антихипертензивни средства.
Между другото, тялото лесно може да компенсира загубата на кръв в резултат на кръвопускането в рамките на няколко дни, така че здравите хора могат да отидат за пълно кръводаряване четири до шест пъти годишно. Важно е обаче да се следват указанията на персонала и да се почине за кратко след дарението, да се яде добре и да се пият много течности. Цялото кръводаряване обикновено продължава само между 10 и 15 минути. Вземат се максимум по 500 милилитра кръв.