Институтът по молекулярна биотехнология (IMBA) на Австрийската академия на науките обяви вълнуващи новини. Виенските учени успяха за първи път да култивират човешки кръвоносни съдове от стволови клетки.
Институтът по молекулярна биотехнология (IMBA) на Австрийската академия на науките обяви вълнуващи новини. Виенските учени успяха за първи път да култивират човешки кръвоносни съдове от стволови клетки. По този начин сега е възможно да се изследват съдови заболявания директно върху човешка тъкан. В бъдеще могат да бъдат намерени напълно нови подходи за терапии – например, при диабет, инсулти или зарастване на рани.
СИСТЕМАТА ВИНАГИ СЕ ПРОПУКВА В НАЙ-СЛАБИТЕ ТОЧКИ – КАПИЛЯРИТЕ СА НАЙ-ПОДАТЛИВИ НА РАЗКЪСВАНЕ
Накратко: без кръвоносни съдове човешкото тяло не може да съществува, защото всеки орган е снабден с гъста мрежа от вени и артерии. Чрез тях се извършва транспортирането на кислород и хранителни вещества, както и отстраняването на метаболитните крайни продукти. Ако кръвоносните съдове не функционират правилно, органите буквално остават без дъх.
Най-финните кръвоносни съдове се наричат капиляри. Диаметърът им е само няколко микрона. Ако възникне проблем, отделните клетки вече не са снабдени с хранителните вещества и кислород. В резултат те не издържат на недостига и умират.
В СВЕТОВЕН МАЩАБ, СЪДОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ СЕ УВЕЛИЧАВАТ МНОГОКРАТНО
За съжаление, броят на пациентите с патологични промени в кръвоносните съдове и по-специално капилярите нараства рязко. Това развитие предизвиква голяма загриженост у лекарите и учените. Така броят на диабетиците от 1980 г. насам се е удвоил до около 420 милиона засегнати днес. Диабетът не е свързан само с нарушен метаболизъм на захарта, но води до редица сериозни последствия като инфаркт, инсулт, бъбречна недостатъчност, слепота или ампутации, дължащи се на бавно заздравяващи рани. Една от причините за тези съпътстващи заболявания на диабета е увреждане на кръвоносните съдове. Според Световната здравна организация (СЗО) лечението на диабета и последствията от него в световен мащаб струват 825 милиарда долара годишно.
СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СИНДРОМА НА ДИАБЕТНОТО СТЪПАЛО СА ТРЕВОЖНИ:
Около 14% от диабетиците се лекуват всяка година поради проблеми с краката. След ампутация на предната част на стъпалото или ампутация на крака или бедрото, много от тях се нуждаят от допълнителни грижи. Половината от пациентите с диабет се подлагат на ампутация на втория крак в рамките на 4 години след ампутацията на първия крак.
ЛИПСАТА НА ЖИВИ МОДЕЛИ БЕЗПОКОИ УЧЕНИТЕ
Затова учените отчаяно търсят нови терапии за диабет. Въпреки това досега не е имало проучвания на реалистични модели, за да се стигне до основната причина за молекулярните причини за съдови заболявания и съдови увреждания. Проблемът е, че открития за промени в кръвоносните съдове, получени при използване в животински модели, не са лесно приложими при хората. Изследването на стволови клетки през последните години е голяма благословия за науката, тъй като позволява значителни подобрения в основните изследвания.
Изследователите на стволовите клетки вече могат да отглеждат в лабораторни условия малки органоподобни структури, така наречените органоиди. Могат да се наблюдават и декодират, както процесите на развитие на органите, така и механизмите на заболяването.
СЪДОВИТЕ ОРГАНОИДИ ПРОМЕНЯТ ПРОУЧВАНИЯТА
Институтът по молекулярна биотехнология (IMBA) успя да разработи органоидна система от кръвоносни съдове. Моделите, наречени съдови органоиди, са култивирани от тъканното инженерство в лабораторията. Те растат от индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPS). Получената тъкан имитира структурата и функцията на човешките капиляри. Така учените могат да наблюдават болестта на кръвоносната система и да я „поправят“.
Сериозните последствия от диабета започват от най-незабележимото място – а именно в капилярите, най-малките клони на съдовата система. Капилярите следват еднаква основна структура: ендотелните клетки обличат малките вени. Перицитите се намират на външната стена и позволяват на кръвоносния съд да се свие и разширява. Базалната мембрана служи като допълнителна опорна система, така че кръвоносният съд да не се разпука.
Във Виена, чрез използването на съдовите органоиди от стволови клетки, е установено че базалната мембрана на диабетиците е масово увеличена. Това означава, че доставянето на кислород и хранителни вещества в самата тъкан на кръвоносните съдове е силно ограничено. Образно казано, базалната мембрана изтласква капилярите и се задушава, в резултат кръвоносният съд умира.
УДЕБЕЛЯВАНЕТО НА БАЗАЛНИТЕ МЕМБРАНИ ДОВЕЖДА ДО СЪДОВИ УВРЕЖДАНИЯ ПРИ ДИАБЕТИЦИТЕ
Изследователите на IMBA симулират диабетния процес в петри, като осигуряват комбинация от високо съдържание на захар и възпалителни вещества в хранителната среда. В допълнение, те сравняват наблюдаваните увреждания в петрито и с действителното увреждане на диабетиците. За тази цел при пациентите се правят малки биопсии на кръвоносните съдове. Удебеляването на базалната мембрана, което се намира в органоидите, е подобно на съдовото увреждане, което може да се наблюдава in vivo при диабетици. Удебеляването на базалната мембрана води до увреждане на съдовете на диабетиците.
В следващ етап от изследването, различни органични съединения са тествани върху органоидите. Те трябва да предотвратят типичното, свързано с болестта експресиране в изкуствените кръвоносни съдове. Учените са тествали одобрените до момента лекарства и малки молекули, за да блокират сигналните пътища. За съжаление тестваните лекарства за диабет нямат ефект върху промените. Молекулите имат два обещаващи протеина, които влияят на сигналния път. Notch3 и Dll4 служат като регулатори за удебеляване на базалната мембрана. В кръвоносните съдове на диабетиците също се наблюдава повишена активност на Notch3. Надеждата, която възлагат учените на това изследване е голяма.
В БЪДЕЩЕ СТВОЛОВИТЕ КЛЕТКИ ЩЕ БЪДАТ „СТРОИТЕЛНИТЕ БЛОКЧЕТА“ НА МЕДИЦИНАТА
Всички експерти са съгласни, че в бъдеще стволовите клетки ще бъдат важен компонент от регенеративната медицина, а персонализираните терапии ще бъдат ключът към лечението на много болести. Всички хора, които могат да се обърнат към собствения си запас от стволови клетки, могат да имат късмет.
Дори и лекарите да могат да използват хемопоетични или мезенхимни стволови клетки или да размножават индуцирани плурипотентни стволови клетки, този клетъчен материал има един много голям недостатък: тези стволови клетки са остарели с пациента и следователно могат да имат увреждане поради болести, влияния на околната среда или радиация. Неонаталните клетки съхранени при раждането са източник на млади, жизнени и много гъвкави стволови клетки. Фактът, че пъпната връв се хвърля в боклука, може да се разгледа като загуба на ценни медицински ресурси.
АКО МОМЕНТЪТ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБА ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО СЕ ИЗТЪРВЕ, ЦЕННИТЕ СТВОЛОВИ КЛЕТКИ БИВАТ ЗАГУБЕНИ ЗАВИНАГИ.
Времето, в което може да бъде взета проба на неонатални стволови клетки е кратко. Веднага след раждането, пъпната връв може да бъде пунктирана и кръвта от пъпна връв, богата на хемопоетични стволови клетки, да бъде съхранена. Може да бъде съхранен и фрагмент от самата пъпна връв, който съдържа мезенхимни стволови клетки. В т.нар. криотанкове, неонаталните стволови клетки могат да „спят“ в продължение на десетилетия, също както в приказката за „Спящата красавица“. Тъй като се замразяват в азот при -180 ° C, всички процеси на стареене са в застой. Ако е необходимо, стволовите клетки могат да се размразят и да формират много добра основа за персонализирани клетъчни терапии.
Ето защо, Vita 34 призовава всички бъдещи родители и техните близки да помислят своевременно за съхранението на стволовите клетки взети при раждането на детето. Нашата продуктова гама предлага перфектния продукт за вашето семейство.